Себестойността намалява с намаляване размера на партидите
... И аз й разказвам как изглежда, сякаш че себестойността на частите се е увеличилa заради необходимостта от правенето на допълнителни настройки, понеже сме намалили размера на партидите.
- Ох, предполагам, че това не е хубаво, нали така?
- От гледна точка на процедурите – да, не е хубаво – й казвам аз. – От финансова гледна точка обаче, няма никаква разлика.
- Защо? – пита тя.
- Ами …знаеш ли защо изглежда така, сякаш себестойността се е увеличила? – я питам аз.
- Идея си нямам – отговаря ми тя.
Аз ставам, за да светна лампата и да взема молив и хартия, а после й казвам:
- Ето, ще ти дам пример. Представи си, че имаме партида от 100 части. Времето за настройване на машината е 2 часа или 120 минути. А времето за обработка на всяка част е 5 минути. Значи за всяка част ние сме инвестирали по 5 минути плюс 2 часа настройки, разделени на 100. Настройката на всяка една част излиза да е 1,2 минути. И според счетоводителите, себестойността на всяка една част включва 6,2 минути вложен труд.Сега, когато сме намалили размера на партидата наполовина, все още имаме същото време за настройка на машината. Но то се разпределя върху 50 части, а не върху 100. Затова имаме 5 минути време за обработка плюс 2,4 минути за настройка. Това прави общо 7,4 минути вложен труд. И всички изчисления са на базата на разход за вложен труд.
После й обяснявам начина, по който се изчислява себестойността. Първо е разходът за суровината. След това има разход за вложения труд. И накрая има „товар“, което в същността си се оказва, че представлява разход за вложения труд, умножен по някакъв фактор. В нашия случай по три. И затова на хартия, ако вложеният труд се увеличава, товарът също се увеличава.
- Значи с по-големия брой настройки, себестойността на частите се увеличава? – ме пита Джули.
- Така изглежда – й казвам аз. – Но реално не променя нищо по нашите разходи. Не сме наемали повече хора на щат. Не сме добавяли никакъв допълнителен разход поради това, че правим повече настройки. Всъщност, разходът за частите намаля откакто започнахме с по-малки по размер партиди.
- Намаля ли? Защо?
- Защото намалихме незавършеното производство и увеличихме парите, които идват от продажби – й обяснявам аз. И затова същият товар, същият разход за вложен труд е разпределен върху повече продукция. Като произвеждаме и продаваме повече продукция при един и съща себестойност, нашите оперативни разходи намаляват, а не обратното.
- Как може показателят да не е верен? – пита тя.
- Показателят взима за дадено, че всички работници в завода ще са винаги и напълно заети и поради тази причина, за да правиш повече настройки, ще ти се наложи да наемеш повече хора. А това не е вярно.